Генът на изобретателя – портрет на разработчика на продукти Сара Якобскьотер
С полет на въображението, връзка с реалността и много търпение
Ако има перфектен генетичен код за разработване на нови продукти за Б. Браун, то Сара Якобскьотер вероятно го притежава: майка ѝ е лекар, а баща ѝ машинен инженер. „Подозирам, че психолог би могъл да си извади няколко заключения от това,” казва тридесет и една годишната дама – и ако можехте със сигурност щяхте да чуете намигане.
Независимо на какво се дължи нейният интерес към медицинската техника – на гени или психология – едно нещо е ясно: Сара Якобскьотер обича да експериментира. Тя винаги е искала да разбере как работят нещата – а ако не работят – как да ги поправи.
Неща, които е добре да ги има и такива, които трябва да ги има
Не можеше и ли да стане разработчик на перални, самолети или телевизори?
„Разбира се, тези технологии също са много интересни,” казва тя, замисляйки се за момент. Когато продължава, звучи по-сериозно: „Но нещата стоят различно, когато се замислиш за нещата, които е добре да ги има и тези, които трябва да ги има: Продуктите на Б. Браун помагат на хората да оздравеят или дори да оцелеят – приносът ми в тази насока ми носи удовлетворение.
Тя работи като промишлен инженер в развойния отдел на Б. Браун от август 2013 г. Като мениджър на проучванията и развойната дейност, тя отговаря за разработването на портфолио от изделия за инфузионни помпи. По-специално, тя работи по инфузионни линии за помпите, които работят с интравенозни комплекти, състоящи се от камера за капки и ролкова щипка с цел безопасно постоянно подаване на течности към тялото на пациента.
Ежедневието на Сара Якобскьотер се състои от срещи и координиране на проектите с нейните колеги: Отделните части се проверяват и измерват, обсъждат следващите стъпки и често прототипите се предоставят директно на потребители. Поради тази причина Б. Браун работи в тясно сътрудничество с болниците, където лекарите и сестрите изпробват продуктите. „Понякога заснемаме процедурата и правим оценка: Къде се поколеба потребителят? Колко време отне? Какво е мнението на потребителя?”
Понякога се стига до прости решения
Тази връзка с реалността помага на екипа да постигне идеални резултати, общувайки с потребителя и най-вече да подобри безопасността.
„Включването на потребителя в уравнението понякога ни връща на земята след полета на фантазията и изобретателността,” казва тя. Осезаемото намигане се завръща. „Като инженери, неминуемо сме перфекционисти – но понякога простото решение работи най-добре.”
Проучванията и развойната дейност се провеждат в корпоративната централа в Мелсунген: „Освен офиси разполагаме и с изследователски лаборатории, възможности за изработка на инструменти и технологичен център. Кратките разстояния между отделите улесняват значително съвместната работа с колегите.” А когато става дума за разработване на решения за конкретни държави, като например САЩ или Бразилия, Сара Якобскьотер опакова багажа си и заминава да работи на място с местни екипи.
Признавам си, това е работата на мечтите ми
„Да, признавам си, че това е работата на мечтите ми,” казва Сара Якобскьотер. Въпреки това има и трудни моменти. Най-голямото предизвикателство за нея: „Търпението! Аз съм човек, който иска да вижда, че постига нещо. Може би затова обичам колоезденето и джогинга. Разработването на продукти е дълъг път – понякога изпълнен със затруднения и забавяния. От време на време това изпитва търпението ми.”
В края на краищата, обаче, това е цената на качеството. Постоянното изпитване на търпението си струва, защото качеството е изключително важно за Б. Браун. А и работата със страхотен екип. Но дори и това не винаги е най-приятното преживяване.
Изнервеност и сочене с пръст
Сара Якобскьотер заема позиция между два екипа от специалисти: единият отговаря за помпената система, а другата за тръбната система. Двата екипа трябва да се координират перфектно. „Когато нещо не работи, нещата обикновено минава в режим на сочене с пръст. Хората, отговарящи за помпата мислят, че вината е на екипа за интравенозния комплект и обратното.”
Отне известно време да избягаме от тази първосигнална презумпция: „Мисля, че в даден момент и двата екипа стигнаха до извода, че трябва да променят нещо. Вече не мислим за това какво е довело до проблема, вместо това се фокусираме върху това да оправим нещата заедно. Така е по-забавно и носи повече успехи. Вече празнуваме успехите заедно.”
Поглеждайки назад за нея е ясно: „Развиваме се не само заради трудностите, но и като екип. Наистина споделяме опита.” И отново: осезаемото намигане.
Преминаването към „зоната без работа”, както описва началото на своето майчинство преди няколко седмици, не е лесно за нея. „Радвам се, че скоро ще раждам, защото както вече споменах: търпението не ми е присъщо.”
Предстои да видим какъв ще е генетичният код, който тя и нейният съпруг, който е лекар, ще дадат на детето си. Но вероятно никой не би се изненадал, ако той включва изобретателски ген с афинитет към медицинските технологии.